Dec 7, 2010, 9:37 PM

Дъждът разкъсващ

Poetry » Other

756 0 0

Дъждът не спира...
Като ледени кинжали,
раздиращи плътта ни.
Очите ни пресъхнали.
Сърцето задушено.
Тялото на две разполовено,
копнеещо смъртта...
Смъртта забравила ни е
или може би дошла е вече,
но ние не я познахме.
Само болката остана ни.
Само илюзиите, на прах разбити,
и любовта, изгаряща до пепел...
Как можахме да се предадем.
Как можахме да се оставим.
...
Сами принесохме се в жертва.
Защото Тя е нашият живот...
Защото Тя е всичко за нас...
Завинаги...

03.12.2010

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0