15 дек. 2007 г., 10:25

Дълбока преспа... самота 

  Поэзия
835 0 20

А хората минават през живота ми

като през преспа сняг.

Рушат,

оставят стъпки -

всеки в своята посока,

топъл смях

дими сред белите снежинки...

После отминават.

И вали

пречистваща до болка самота.

Покрива като птичи пух следите,

белязали завинаги душата ми.

Тогава ставам бяла.

Без сълзи,

без мисли,

без тъга

завърта се безкраят на света

и чистият живот

започва

като преспа

в дълбоката ми, снежна самота...

© Инна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??