Дълбока преспа... самота
А хората минават през живота ми
като през преспа сняг.
Рушат,
оставят стъпки -
всеки в своята посока,
топъл смях
дими сред белите снежинки...
После отминават.
И вали
пречистваща до болка самота.
Покрива като птичи пух следите,
белязали завинаги душата ми.
Тогава ставам бяла.
Без сълзи,
без мисли,
без тъга
завърта се безкраят на света
и чистият живот
започва
като преспа
в дълбоката ми, снежна самота...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
