15 dic 2007, 10:25

Дълбока преспа... самота 

  Poesía
863 0 20

А хората минават през живота ми

като през преспа сняг.

Рушат,

оставят стъпки -

всеки в своята посока,

топъл смях

дими сред белите снежинки...

После отминават.

И вали

пречистваща до болка самота.

Покрива като птичи пух следите,

белязали завинаги душата ми.

Тогава ставам бяла.

Без сълзи,

без мисли,

без тъга

завърта се безкраят на света

и чистият живот

започва

като преспа

в дълбоката ми, снежна самота...

© Инна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??