Дълбока преспа... самота

Poetry

1K 0 20

А хората минават през живота ми

като през преспа сняг.

Рушат,

оставят стъпки -

всеки в своята посока,

топъл смях

дими сред белите снежинки...

После отминават.

И вали

пречистваща до болка самота.

Покрива като птичи пух следите,

белязали завинаги душата ми.

Тогава ставам бяла.

Без сълзи,

без мисли,

без тъга

завърта се безкраят на света

и чистият живот

започва

като преспа

в дълбоката ми, снежна самота...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

iuliano (Юлиано Кръстев)

Прекрасен стих-Браво

2008-01-28T13:26:16+02:00
Vrabcheto (Кирил Бачев)

Врабчов поздрав!!!
Много радост за теб!!!

2007-12-22T22:21:34+02:00
Довереница (Дочка Василева)

"И вали

пречистваща до болка самота.

Покрива като птичи пух следите,

белязали завинаги душата ми."

НЕВЕРОЯТНО!!!!

2007-12-15T21:15:53+02:00
Nella_gold (Нели )

И вали

пречистваща до болка самота.
!!!

2007-12-15T20:10:51+02:00
Индиана (Криси)

и чистият живот
започва
като преспа
в дълбоката ми, снежна самота...

Красива душа, красиви стихотворения...!!! Инна, голяма си!!!

2007-12-15T16:59:16+02:00