А хората минават през живота ми
като през преспа сняг.
Рушат,
оставят стъпки -
всеки в своята посока,
топъл смях
дими сред белите снежинки...
После отминават.
И вали
пречистваща до болка самота.
Покрива като птичи пух следите,
белязали завинаги душата ми. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up