Дълбоките очи на лудостта

19 апр. 2022 г., 08:51

Поэзия

510 13 7

Дълбоките очи на лудостта
ме гледат от лицето на старица.
(Решетката на старата врата
прилича на ръждив кафез за птици.)

Съсухрени, отпуснати ръце
и неподвижност. В старческото тяло
е живо само волното сърце
и две очи, вселената побрали.

Пронизва с поглед. Някъде през мен
прониква, сякаш вижда кът незнаен.
Дали ще различи нощта от ден?!
А може би, в безвремие блуждае?!

И вижда необятна простота,
отхвърлила и химни, и камбани –
земя на обич, мир и тишина,
в която е избрала да остане.

Безумна и объркана - съдба -
ще тлее тук – отсъстваща и бледа...
С дълбоките очи на лудостта
сам Господ към света побъркан гледа.

yotovava (Валентина Йотова)

2022-04-21T11:02:56+03:00

Какво има в нас никой не знае...
jenyivanova (Jasmin)

2022-04-19T22:00:22+03:00

Браво!
художника (Веселин Христов)

2022-04-19T15:43:32+03:00

Гледаме, но не виждаме. Чуваме, но не слушаме. Говорим, но не приказваме.... Не светът е побъркан, а ние - за съжаление. Страхотен изказ, браво Вики! Отива в любими.
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2022-04-19T10:50:48+03:00

Силно съм впечатлена от завладяващата ти поезия, Вики! Браво!👏🌹
ИнаКалина

2022-04-19T09:50:33+03:00

И вижда необятна простота,
отхвърлила и химни, и камбани –
земя на обич, мир и тишина,
в която е избрала да остане.
генек (Георги Коновски)

2022-04-19T09:39:18+03:00

Много ми хареса!
M1234567891 (Миночка Митева)

2022-04-19T09:07:14+03:00

Много е хубаво, докосва като пустинен вятър, минаващ през порите на времето!