Дълбоките очи на лудостта
Дълбоките очи на лудостта
ме гледат от лицето на старица.
(Решетката на старата врата
прилича на ръждив кафез за птици.)
Съсухрени, отпуснати ръце
и неподвижност. В старческото тяло
е живо само волното сърце
и две очи, вселената побрали.
Пронизва с поглед. Някъде през мен
прониква, сякаш вижда кът незнаен.
Дали ще различи нощта от ден?!
А може би, в безвремие блуждае?!
И вижда необятна простота,
отхвърлила и химни, и камбани –
земя на обич, мир и тишина,
в която е избрала да остане.
Безумна и объркана - съдба -
ще тлее тук – отсъстваща и бледа...
С дълбоките очи на лудостта
сам Господ към света побъркан гледа.
© Вики All rights reserved.
