29 окт. 2007 г., 11:59

Дълбоко в нас

1.2K 0 17

Нашепващо мисли се разлистват,
акациев сок предвкусват устни.
Медно струйни звуци пречистват
енигматични случвания късни.

Разбуждащо просъници изгряват
и просветляват прежните пътеки,
минаващи през сетивата, сгряват
ефирни пориви, въздушни, леки.

Вълнуващо копнения напират,
със страст препълват тишината,
потоци нежни желания извират,
обливат топлещи вълни телата.

Милващо докосват и разливат
етерични благоухания омайни,
наново хоризонти се разкриват
по пътища, познати и незнайни.

Разнежващо и ласкаво допират
една в друга търсещи се длани,
разделяни пространства сбират
обични мигове, в един събрани.

Докосващо копнежи преоткриват
изгубени във времето пожари,
минути, дни, замират и се сливат.
Единното е в нас, гори ни, пали.

(а)

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Саманлиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...