29.10.2007 г., 11:59

Дълбоко в нас

1.2K 0 17

Нашепващо мисли се разлистват,
акациев сок предвкусват устни.
Медно струйни звуци пречистват
енигматични случвания късни.

Разбуждащо просъници изгряват
и просветляват прежните пътеки,
минаващи през сетивата, сгряват
ефирни пориви, въздушни, леки.

Вълнуващо копнения напират,
със страст препълват тишината,
потоци нежни желания извират,
обливат топлещи вълни телата.

Милващо докосват и разливат
етерични благоухания омайни,
наново хоризонти се разкриват
по пътища, познати и незнайни.

Разнежващо и ласкаво допират
една в друга търсещи се длани,
разделяни пространства сбират
обични мигове, в един събрани.

Докосващо копнежи преоткриват
изгубени във времето пожари,
минути, дни, замират и се сливат.
Единното е в нас, гори ни, пали.

(а)

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...