29.10.2007 г., 11:59

Дълбоко в нас

1.2K 0 17

Нашепващо мисли се разлистват,
акациев сок предвкусват устни.
Медно струйни звуци пречистват
енигматични случвания късни.

Разбуждащо просъници изгряват
и просветляват прежните пътеки,
минаващи през сетивата, сгряват
ефирни пориви, въздушни, леки.

Вълнуващо копнения напират,
със страст препълват тишината,
потоци нежни желания извират,
обливат топлещи вълни телата.

Милващо докосват и разливат
етерични благоухания омайни,
наново хоризонти се разкриват
по пътища, познати и незнайни.

Разнежващо и ласкаво допират
една в друга търсещи се длани,
разделяни пространства сбират
обични мигове, в един събрани.

Докосващо копнежи преоткриват
изгубени във времето пожари,
минути, дни, замират и се сливат.
Единното е в нас, гори ни, пали.

(а)

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...