Дълбоко в Нищото

9 янв. 2023 г., 18:08

Поэзия

227 2 2

ДЪЛБОКО В НИЩОТО

... все по-дълбоко в Нищото дълбая

и в него хълтам – сякаш че в тунел.

Тъй не успях да свържа двата края –

похарчих всичко, дето бях го взел.

За всеки миг живян платих си с лихва –

стърча пред банкомата – чист и тих.

Дори и Бог в небето се усмихва,

тъй не повярвал в тъжния ми стих.

Сега дори не знам какво ме чака,

и – чака ли ме нещо? – въобще,

или и аз ще си потъна в мрака? –

едно – до ужас! – лъгано дете.

Стенания, възторзи – и неволи,

след купи завист, подлости, лъжи.

А моите надежди зъзнат – голи,

че Господ моя път ще продължи?

Последната светулка ще ви пратя.

И своя четирицифрен банков код.

Живейте си живота, скъпи братя!

И вярвайте в отвъдния живот.

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2023-01-09T21:11:37+02:00

Мъчно ми е, че се чувстваш като "едно – до ужас! – лъгано дете"! Може животът да не ти е осигурил дължимото, Валери, но ти си дал на всички нас една вълнуваща Поезия! Радвам се на новината, че си сред тримата номинирани за Яворовата награда - напълно я заслужаваш и според мен. Честита номинация, вярвам в успеха ти!👍😊
yotovava (Валентина Йотова)

2023-01-09T18:12:33+02:00

На теб ти вярвам във всичко
Брилянтна поезия.