Дълбоко в Нищото
ДЪЛБОКО В НИЩОТО
... все по-дълбоко в Нищото дълбая
и в него хълтам – сякаш че в тунел.
Тъй не успях да свържа двата края –
похарчих всичко, дето бях го взел.
За всеки миг живян платих си с лихва –
стърча пред банкомата – чист и тих.
Дори и Бог в небето се усмихва,
тъй не повярвал в тъжния ми стих.
Сега дори не знам какво ме чака,
и – чака ли ме нещо? – въобще,
или и аз ще си потъна в мрака? –
едно – до ужас! – лъгано дете.
Стенания, възторзи – и неволи,
след купи завист, подлости, лъжи.
А моите надежди зъзнат – голи,
че Господ моя път ще продължи?
Последната светулка ще ви пратя.
И своя четирицифрен банков код.
Живейте си живота, скъпи братя!
И вярвайте в отвъдния живот.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
