ДЪЛБОКО В НИЩОТО
... все по-дълбоко в Нищото дълбая
и в него хълтам – сякаш че в тунел.
Тъй не успях да свържа двата края –
похарчих всичко, дето бях го взел.
За всеки миг живян платих си с лихва –
стърча пред банкомата – чист и тих.
Дори и Бог в небето се усмихва,
тъй не повярвал в тъжния ми стих.
Сега дори не знам какво ме чака,
и – чака ли ме нещо? – въобще,
или и аз ще си потъна в мрака? – ...