31 окт. 2014 г., 08:01

Дълг

606 0 1

Дълг

 

Животът е борба и трябва двама

да впрегнем сили в общия хомот,

да превъзмогнем всяка драма,

и заедно със теб да търсим брод.

 

Да се сплотим във радост и в несгода,

в преследване на нашите мечти,

да си прощаваме дори когато,

безкрайно много, много ни боли.

 

Забравили за личните неволи,

да носим светостта на своя дълг,

защото с любовта си сме създали

дете от нашта плът и кръв.

 

Дете, което има нужда

от майчина любов и топлина,

от бащина закрила и надежда,

че утре ще е по-добър света.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Попов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това е страхотно!
    (размести думичките малко тук - "Във радост да се стоплим, и в несгода" мисля, че ще звучи по-добре)

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...