7 дек. 2007 г., 16:04

Дълга пролет

1.1K 0 26
 

ДЪЛГА ПРОЛЕТ

 

Дали от някой ъгъл ще изскочи зимата

и кротко ще прониква в мен кат` зла магия

или, защото се затопля бавно климата,

сърдита, другаде в усоите ще вие.

 

Дали ще бъде бяла или просто есенна -

с мъгли и дъжд, и вятър непокорен,

или ще бъде празнична и песенна,

а в стаята прозорецът ще е отворен...

 

Ще я посрещна, сбрал усмивките на лятото

и топлината в две очи, проникващи във мене.

Ще приютя във моя дом на вятъра стакатото,

ще се стопят в дланта ми две снежинки ледени.

 

И аз ще съм щастлив, защото пак я има,

защото аз горя, душата ми е в полет!

И тази гостенка прекрасна, зимата,

ще бъде дълга, дълга и красива пролет.

 

07 декември 2007 г.

Русе

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румен Ченков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много съм топлолюбив и аз - мразя зимата - нека да е вечна пролет и дай боже горещо лято. БРАВО!!!
  • "И тази гостенка прекрасна, зимата,
    ще бъде дълга, дълга и красива пролет."
    Напомня ми за моето виждане за зимата от един любим детски стих:
    "Сякаш пролет белоцветна е дошла отгоре,
    цяла с цвят покрита светна сливата на двора..."
    Но защо ли си мисля, че в моя любим стих детето се радва просто на снежинките, а в твоя, ти - на прекрасния живот, който въпреки несгодите (зимата), продължава да си тече (пролетта)...
    Стихът ти е много хубав! Възхищавам се на таланта ти!
  • Много красив стих!
    Поздравления!!!
  • Поздравления, Румене!!!
  • И нека бъде пролетно в душите!
    И поздрави за тоз прекрасен стих!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...