20 апр. 2010 г., 22:08

Дългият път

786 0 0

Вървя по пътя дълъг на живота. НАПРЕД!

Не искам назад да се обръщам.

Не отричам слабостите, проявени през годините наред,

но не се гордея, че в безверник успяваха да ме превръщат.

 

А промени ли се нещо или още се лъжа,

че някой или нещо добило е стойност

или още се блъскам от една крайност във друга,

търсеща себе си с идея да живея достойно?

 

Дали животът е труден или ние го правим такъв,

неспособни да се справим с проблемите?

Трябва ли да се бориш на всяка цена да си пръв,

макар и стъпкан, и тъпчещ, но готов за промените?

 

Философии много, но животът един е,

всеки го живее според своето съзнание.

Аз избирам пътя Честен, Човешки, Единен,

дори и безславен, лишен от признание.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Кирякова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...