Вървя по пътя дълъг на живота. НАПРЕД!

Не искам назад да се обръщам.

Не отричам слабостите, проявени през годините наред,

но не се гордея, че в безверник успяваха да ме превръщат.

А промени ли се нещо или още се лъжа,

че някой или нещо добило е стойност

или още се блъскам от една крайност във друга,

търсеща себе си с идея да живея достойно?

Дали животът е труден или ние го правим такъв,

неспособни да се справим с проблемите?

Трябва ли да се бориш на всяка цена да си пръв,

макар и стъпкан, и тъпчещ, но готов за промените?

Философии много, но животът един е,

всеки го живее според своето съзнание.

Аз избирам пътя Честен, Човешки, Единен,

дори и безславен, лишен от признание.