20 abr 2010, 22:08

Дългият път

  Poesía » Otra
785 0 0

Вървя по пътя дълъг на живота. НАПРЕД!

Не искам назад да се обръщам.

Не отричам слабостите, проявени през годините наред,

но не се гордея, че в безверник успяваха да ме превръщат.

 

А промени ли се нещо или още се лъжа,

че някой или нещо добило е стойност

или още се блъскам от една крайност във друга,

търсеща себе си с идея да живея достойно?

 

Дали животът е труден или ние го правим такъв,

неспособни да се справим с проблемите?

Трябва ли да се бориш на всяка цена да си пръв,

макар и стъпкан, и тъпчещ, но готов за промените?

 

Философии много, но животът един е,

всеки го живее според своето съзнание.

Аз избирам пътя Честен, Човешки, Единен,

дори и безславен, лишен от признание.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Кирякова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...