Apr 20, 2010, 10:08 PM

Дългият път

  Poetry » Other
784 0 0

Вървя по пътя дълъг на живота. НАПРЕД!

Не искам назад да се обръщам.

Не отричам слабостите, проявени през годините наред,

но не се гордея, че в безверник успяваха да ме превръщат.

 

А промени ли се нещо или още се лъжа,

че някой или нещо добило е стойност

или още се блъскам от една крайност във друга,

търсеща себе си с идея да живея достойно?

 

Дали животът е труден или ние го правим такъв,

неспособни да се справим с проблемите?

Трябва ли да се бориш на всяка цена да си пръв,

макар и стъпкан, и тъпчещ, но готов за промените?

 

Философии много, но животът един е,

всеки го живее според своето съзнание.

Аз избирам пътя Честен, Човешки, Единен,

дори и безславен, лишен от признание.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Кирякова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...