Вървя по пътя дълъг на живота. НАПРЕД!
Не искам назад да се обръщам.
Не отричам слабостите, проявени през годините наред,
но не се гордея, че в безверник успяваха да ме превръщат.
А промени ли се нещо или още се лъжа,
че някой или нещо добило е стойност
или още се блъскам от една крайност във друга,
търсеща себе си с идея да живея достойно?
Дали животът е труден или ние го правим такъв,
неспособни да се справим с проблемите?
Трябва ли да се бориш на всяка цена да си пръв,
макар и стъпкан, и тъпчещ, но готов за промените? ...