20.04.2010 г., 22:08

Дългият път

783 0 0

Вървя по пътя дълъг на живота. НАПРЕД!

Не искам назад да се обръщам.

Не отричам слабостите, проявени през годините наред,

но не се гордея, че в безверник успяваха да ме превръщат.

 

А промени ли се нещо или още се лъжа,

че някой или нещо добило е стойност

или още се блъскам от една крайност във друга,

търсеща себе си с идея да живея достойно?

 

Дали животът е труден или ние го правим такъв,

неспособни да се справим с проблемите?

Трябва ли да се бориш на всяка цена да си пръв,

макар и стъпкан, и тъпчещ, но готов за промените?

 

Философии много, но животът един е,

всеки го живее според своето съзнание.

Аз избирам пътя Честен, Човешки, Единен,

дори и безславен, лишен от признание.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Кирякова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...