9 янв. 2007 г., 11:17

Дългият път на живота! 

  Поэзия
1370 0 7

Направих крачка - направих две...
към пътя прашен съдбата ми пое.
Вървейки чувах стъпки на дете,
превиващо плахо своите нозе.
Детето в мен ме спря за миг,
и молеше ме да не продължавам...
тръгвам...и отново този страшен вик:
Че живота не мога аз да притежавам!
Вървя...Спъвам се и падам,
в мъгли преплитат се двете ми очи,
изправям се и ръка подавам,
към спомени за отминалите дни!
По пътя пак поемам,дълъг е...но ще го извървя,
и миговете ценни с любим човек ще споделя,
от щастието свое,най-нужното ще дам,
ще предложа аз душата си за храм!

© Диана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??