Дългият път на живота!
Направих крачка - направих две...
към пътя прашен съдбата ми пое.
Вървейки чувах стъпки на дете,
превиващо плахо своите нозе.
Детето в мен ме спря за миг,
и молеше ме да не продължавам...
тръгвам...и отново този страшен вик:
Че живота не мога аз да притежавам!
Вървя...Спъвам се и падам,
в мъгли преплитат се двете ми очи,
изправям се и ръка подавам,
към спомени за отминалите дни!
По пътя пак поемам,дълъг е...но ще го извървя,
и миговете ценни с любим човек ще споделя,
от щастието свое,най-нужното ще дам,
ще предложа аз душата си за храм!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Диана Todos los derechos reservados
