Дълго причастие
Понякога скитах
и съвсем неприкрито
оставях тънки следи
по устието
на придошлата тъга.
Пребродих пространствата.
Срещу живота вървях
по тротоара
на непредпазливата си
душа.
Върлувах със сенките
на мечтите.
Една по една
преодолях преградите
на битието.
Безмълвно хлипах
там в тъмнината,
но вървях.
Разкъсваха ми небето,
но проклятие не изрекох.
Скъсяваха разстоянията
между мен
и ръждивата болка.
Убиваха в мен детето.
В съня си го раждах пак -
все по-пречистено
и по-светло -
като мантра
от снежно зачатие.
И чужда,
и своя,
превързах душата си,
изградих й обител,
в която да може
да изчака края
на дългото си причастие.
Въздух и вода си ми,
Животе!
11.04.2008 г.
МУЗИКА>>>
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены
!
