16.02.2009 г., 0:09

Дълго причастие

1K 0 22

 

Понякога скитах

и съвсем неприкрито

оставях тънки следи

по устието

на придошлата тъга.

Пребродих пространствата.

Срещу живота вървях

по тротоара

на непредпазливата си

душа.

Върлувах със сенките

на мечтите.

Една по една

преодолях преградите

на битието.

Безмълвно хлипах

там в тъмнината,

но вървях.

Разкъсваха ми небето,

но проклятие не изрекох.

Скъсяваха разстоянията

между мен

и ръждивата болка.

Убиваха в мен детето.

В съня си го раждах пак -

все по-пречистено

и по-светло -

като мантра

от снежно зачатие.

И чужда,

и своя,

превързах душата си,

изградих й обител,

в която да може

да изчака края

на дългото си причастие.

Въздух и вода си ми,

Животе!

 

11.04.2008 г.

 

 

МУЗИКА>>> 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • казвам се hapka-kapka. не мога да коментирам и ме е страх да коментирам, защото аз съм любител. на 04-03 изпратих свое стихотворение в сайта, но не е публикувано още и се питам защо?
    това което само мога да кажа за твоите стихове е, че са много лични и от струи твоята чувствителна, лъчезарна и променяща се душа. моето мнение е, че поезията е резултат от излязла душа от автора - изблик на неговите скрити усещения и всяко такова "излизане" е прекрасен акт на освобождаване и споделяне. надявам се да ми напишеш коментар за моята "излъгана любов" когато се появи.
  • След всичко казано до сега ми е много трудно да добавя нещо ново, нещо неказано. Веси - иска ми се да те познавах, за да мога да ти кажа колко невероятно се чувствам, четейки твоите стихове! Благодаря ти!
  • Поздравления!Но не ти ли е и малко ядове !
    Прегръдки, Ники!
  • Прекрасен стих!
    Поздравления, Веси!

  • Е сега вече ще се прегръщаме!!!!!!!

    Уникален стих!!!
    !!!!!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...