Feb 16, 2009, 12:09 AM

Дълго причастие

  Poetry
1K 0 22

 

Понякога скитах

и съвсем неприкрито

оставях тънки следи

по устието

на придошлата тъга.

Пребродих пространствата.

Срещу живота вървях

по тротоара

на непредпазливата си

душа.

Върлувах със сенките

на мечтите.

Една по една

преодолях преградите

на битието.

Безмълвно хлипах

там в тъмнината,

но вървях.

Разкъсваха ми небето,

но проклятие не изрекох.

Скъсяваха разстоянията

между мен

и ръждивата болка.

Убиваха в мен детето.

В съня си го раждах пак -

все по-пречистено

и по-светло -

като мантра

от снежно зачатие.

И чужда,

и своя,

превързах душата си,

изградих й обител,

в която да може

да изчака края

на дългото си причастие.

Въздух и вода си ми,

Животе!

 

11.04.2008 г.

 

 

МУЗИКА>>> 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • казвам се hapka-kapka. не мога да коментирам и ме е страх да коментирам, защото аз съм любител. на 04-03 изпратих свое стихотворение в сайта, но не е публикувано още и се питам защо?
    това което само мога да кажа за твоите стихове е, че са много лични и от струи твоята чувствителна, лъчезарна и променяща се душа. моето мнение е, че поезията е резултат от излязла душа от автора - изблик на неговите скрити усещения и всяко такова "излизане" е прекрасен акт на освобождаване и споделяне. надявам се да ми напишеш коментар за моята "излъгана любов" когато се появи.
  • След всичко казано до сега ми е много трудно да добавя нещо ново, нещо неказано. Веси - иска ми се да те познавах, за да мога да ти кажа колко невероятно се чувствам, четейки твоите стихове! Благодаря ти!
  • Поздравления!Но не ти ли е и малко ядове !
    Прегръдки, Ники!
  • Прекрасен стих!
    Поздравления, Веси!

  • Е сега вече ще се прегръщаме!!!!!!!

    Уникален стих!!!
    !!!!!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...