Дълго причастие
Понякога скитах
и съвсем неприкрито
оставях тънки следи
по устието
на придошлата тъга.
Пребродих пространствата.
Срещу живота вървях
по тротоара
на непредпазливата си
душа.
Върлувах със сенките
на мечтите.
Една по една
преодолях преградите
на битието.
Безмълвно хлипах
там в тъмнината,
но вървях.
Разкъсваха ми небето,
но проклятие не изрекох.
Скъсяваха разстоянията
между мен
и ръждивата болка.
Убиваха в мен детето.
В съня си го раждах пак -
все по-пречистено
и по-светло -
като мантра
от снежно зачатие.
И чужда,
и своя,
превързах душата си,
изградих й обител,
в която да може
да изчака края
на дългото си причастие.
Въздух и вода си ми,
Животе!
11.04.2008 г.
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
След всичко казано до сега ми е много трудно да добавя нещо ново, нещо неказано. Веси - иска ми се да те познавах, за да мога да ти кажа колко невероятно се чувствам, четейки твоите стихове! Благодаря ти!
-
Поздравления!Но не ти ли е и малко ядове
!
Прегръдки, Ники! -
Прекрасен стих!
Поздравления, Веси!
-
Е сега вече ще се прегръщаме!!!!!!!
Уникален стих!!!
!!!!! -
Изповед...! Сърдечни поздрави!
-
Изстрадан стих!Поздрави!
-
Светла и пречиста...
-
Дано никога не изречеш проклятие. Смиреното приемане на живота и обичта към него такъв, какъвто е - ето това на мен ми е най-трудното. Аплодисменти за този стих!
-
Всяка изстрадана болка ни пречиства,прави ни по-силни,по опрощаващи,по-чувствени!!! ....и продължаваме напред по-устремени!!!
Сърдечен поздрав и от мен!!! -
!!! Сила си!
Поздрав! -
Борбена си Веси! Чест ти прави! Много силен стих!
-
Силна си,силна е душата ти!По-силна си от него(живота)!
А в този стих,си изплакала душата си!
Прегръдки Веси!!! -
Достойно и вдъхновяващо!Истинско.Изпепеляващо.Поздрави!
-
Разкъсваха ми небето,
но проклятие не изрекох
Много силно!!!
Весе*! -
!!!
Аплодисменти! -
Поздравления, Веси!
-
В този стих диша осъзната душевна сила.
Поздравления! -
Мисля, че си летяла..Но дали си го съзнавала...? А Животът е една илюзия, колкото и да не се харесва...Сърдечни поздрави!
-
Много силно! Всичко друго го е казала Враната!
-
Радвам се, че те виждам жива и здрава, Йосифова! И че излезе от "инкогнитото", че ми бе много трудно да се сдържам и да не ти окна коменар по стария начин (Хеле пък за Рембранд
...) !
А за Живота... Накарай го ти да си му въздуха и водата и той да се причестява... в душата ти!!!
Прегръдки за оздравялото момиче! (Нямаше ме, затова сега ти го казвам.) -
Невероятно стихотворение!Изплакано,събрано,отдаващо,съкровено...
Изповед на една прекрасна ЖЕНА!
Обичам те,ето за това!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
това което само мога да кажа за твоите стихове е, че са много лични и от струи твоята чувствителна, лъчезарна и променяща се душа. моето мнение е, че поезията е резултат от излязла душа от автора - изблик на неговите скрити усещения и всяко такова "излизане" е прекрасен акт на освобождаване и споделяне. надявам се да ми напишеш коментар за моята "излъгана любов" когато се появи.