Дълго тичам
Дълго тичам по мокрия път,
дълго, а за теб е минута,
покрай много човешки съдби -
невидяна, нечута.
Въздухът пак не достига - боли,
приближавам се към финала,
а дъждът все ръми ли ръми
и нашепва: "Раздяла".
Нито първа ще бъда,
нито последна.
Победител и губещ без име.
И когато накрая поседна
ще си кажа: "Животът ли?...
непобедим е!"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Божидара Иванова Все права защищены
