19 окт. 2005 г., 13:18

Дълго тичам 

  Поэзия
1446 0 4

Дълго тичам по мокрия път,
дълго, а за теб е минута,
покрай много човешки съдби -
невидяна, нечута.

Въздухът пак не достига - боли,
приближавам се към финала,
а дъждът все ръми ли ръми
и нашепва: "Раздяла".

Нито първа ще бъда,
нито последна.
Победител и губещ без име.
И когато накрая поседна
ще си кажа: "Животът ли?...
непобедим е!"

© Божидара Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??