Oct 19, 2005, 1:18 PM

Дълго тичам 

  Poetry
1448 0 4

Дълго тичам по мокрия път,
дълго, а за теб е минута,
покрай много човешки съдби -
невидяна, нечута.

Въздухът пак не достига - боли,
приближавам се към финала,
а дъждът все ръми ли ръми
и нашепва: "Раздяла".

Нито първа ще бъда,
нито последна.
Победител и губещ без име.
И когато накрая поседна
ще си кажа: "Животът ли?...
непобедим е!"

© Божидара Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??