30 янв. 2016 г., 10:43

Държавен цирк

407 0 2

За кой ли път се аз изказвам,

че ходенето ни не е във крак.

И за пореден път показвам,

че имам във душата тежък мрак.

Че тежко още се живее

във мафиотската и днес мъгла.

На всяка кота се дивее

и там се раждат всякакви тегла.

И уж "напред" се движим някак,

а си стоим на същото место.

И затъпяваме си всякак,

че не узрява новото тесто.

Брашното ни е още черно

и слаба ни е днешната мая.

Ще страдаме неимоверно

и още ще гладуваме бая.

Със тази сбъркана управа,

със тази калпав изборен закон,

тепърва чака ни разправа

на този циркаджийски небосклон.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Мисана!
    Благодаря, Лейди!
    Желая Ви хубав ден и творчески вдъхновения!!
  • "Ако от изборите в тази страна зависеше нещо, отдавна биха ги забранили" - надпис върху художествената академия, единствено оцелял от почистването. Поздрав, Никола - самосезираш се за важни неща!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...