LiNiKa (Велина)
35 7
4 сент. 2007 г., 14:49

Дърварят 

  Поэзия
815 0 5
Разрязах на две тополата бледа.
Между пръстите дълги потече от сока й -
оранжев и лепкав! Бликна отпред и...
Нейният плод в ръцете разложи се...

Отрязах й клоните - почна да плаче.
Прониза душата ми злобно стенание!
Като дупка на червей - червей-сираче,
самотна стоеше, без клони, в съзнание...

Обелих кората - дебела и мека,
пред мене ридаеше - горда и гола,
опипах я с поглед - поглед далечен,
тя легна на пода! В несвяст на... топола!

Прободох сърцето - размърда се ствола!
Погледнах дивашки пропилите пръстени,
попили от сока - оранжев бе още!
Но беше се свършил почти - беше късно...

Тогава съзрях кръвожадно - пет бяха!
И само на толкова млади години
тополата беше! Аз я отсякох!
Аз я насилих! Аз се проклинам!

.............................................

Седейки на дънера, потънал в потта,
осквернила сока оранжев и лепкав,
лежеше тополата - с клони в ръка,
а дърварят трупаше тънките летви...

© Велина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??