4 sept 2007, 14:49

Дърварят

  Poesía
1.1K 0 5
Разрязах на две тополата бледа.
Между пръстите дълги потече от сока й -
оранжев и лепкав! Бликна отпред и...
Нейният плод в ръцете разложи се...

Отрязах й клоните - почна да плаче.
Прониза душата ми злобно стенание!
Като дупка на червей - червей-сираче,
самотна стоеше, без клони, в съзнание...

Обелих кората - дебела и мека,
пред мене ридаеше - горда и гола,
опипах я с поглед - поглед далечен,
тя легна на пода! В несвяст на... топола!

Прободох сърцето - размърда се ствола!
Погледнах дивашки пропилите пръстени,
попили от сока - оранжев бе още!
Но беше се свършил почти - беше късно...

Тогава съзрях кръвожадно - пет бяха!
И само на толкова млади години
тополата беше! Аз я отсякох!
Аз я насилих! Аз се проклинам!

.............................................

Седейки на дънера, потънал в потта,
осквернила сока оранжев и лепкав,
лежеше тополата - с клони в ръка,
а дърварят трупаше тънките летви...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Велина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...