4.09.2007 г., 14:49 ч.

Дърварят 

  Поезия
948 0 5
Разрязах на две тополата бледа.
Между пръстите дълги потече от сока й -
оранжев и лепкав! Бликна отпред и...
Нейният плод в ръцете разложи се...
Отрязах й клоните - почна да плаче.
Прониза душата ми злобно стенание!
Като дупка на червей - червей-сираче,
самотна стоеше, без клони, в съзнание...
Обелих кората - дебела и мека,
пред мене ридаеше - горда и гола,
опипах я с поглед - поглед далечен,
тя легна на пода! В несвяст на... топола! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велина Всички права запазени

Предложения
: ??:??