Дървета и вятър
Дървета стоят край пътя,
като болнави деца.
Вятърът с тихи пръсти
брои листата.
Вятърът им се смее -
циркаджия и гастрольор!
Вятърът има криле.
А те - патерици, до мене.
И до съседния двор.
Радко ще му откъснат
сухи сълзи-листа.
Повърти си ги между пръстите.
И ги захвърли.
Да, да!
Билетчета за пътуване!
Ама с преминала дата.
Да беше ги взел със себе си!
Някога, някъде, някак...
Дървета стоят край пътя.
Като болнави деца.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Райчо Русев Все права защищены
