Дървета и вятър
Дървета стоят край пътя,
като болнави деца.
Вятърът с тихи пръсти
брои листата.
Вятърът им се смее -
циркаджия и гастрольор!
Вятърът има криле.
А те - патерици, до мене.
И до съседния двор.
Радко ще му откъснат
сухи сълзи-листа.
Повърти си ги между пръстите.
И ги захвърли.
Да, да!
Билетчета за пътуване!
Ама с преминала дата.
Да беше ги взел със себе си!
Някога, някъде, някак...
Дървета стоят край пътя.
Като болнави деца.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Райчо Русев Всички права запазени
