Дърво

9 дек. 2008 г., 14:57

Поэзия

436 0 2

ДЪРВО

Ще тръгна утре от Итака –
поставям миналото в плик.
Не зная там, какво ме чака –
потеглям със прощален вик.

И пред раздялата голяма –
дърво на двора посадих.
Полях заровената яма -
прошепнах и прощален стих.

Самотно брачното ми ложе,
ще скъса вечният хомот.
Дали ще ме дочакат, Боже,
децата в краткия живот?

Но щом във моя свят се върна,

със радост в милата Итака,
децата няма да прегърна.

... Дървото само ще ме чака.

* * *

С крила разсичат враните небето.
И въздухът край тях свисти.
В дъждовен плач окъпа се полето.

... Светът във капчица сълза блести.

Дърво

Свързани произведения

Комментарии

Предложения