korsar (Мимо Николов)
526 155
9.12.2008 г., 14:57 ч.

Дърво 

  Поезия
437 0 2
ДЪРВО


Ще тръгна утре от Итака –
поставям миналото в плик.
Не зная там, какво ме чака –
потеглям със прощален вик.


И пред раздялата голяма –
дърво на двора посадих.
Полях заровената яма -
прошепнах и прощален стих.


Самотно брачното ми ложе,
ще скъса вечният хомот.
Дали ще ме дочакат, Боже,
децата в краткия живот?

Но щом във моя свят се върна,

със радост в милата Итака,
децата няма да прегърна.

... Дървото само ще ме чака.


* * *


С крила разсичат враните небето.
И въздухът край тях свисти.
В дъждовен плач окъпа се полето.

... Светът във капчица сълза блести.

© Мимо Николов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??