Дърво
ДЪРВО
Ще тръгна утре от Итака –
поставям миналото в плик.
Не зная там, какво ме чака –
потеглям със прощален вик.
И пред раздялата голяма –
дърво на двора посадих.
Полях заровената яма -
прошепнах и прощален стих.
Самотно брачното ми ложе,
ще скъса вечният хомот.
Дали ще ме дочакат, Боже,
децата в краткия живот?
децата няма да прегърна.
... Дървото само ще ме чака.
* * *
С крила разсичат враните небето.
И въздухът край тях свисти.
В дъждовен плач окъпа се полето.
... Светът във капчица сълза блести.
Ще тръгна утре от Итака –
поставям миналото в плик.
Не зная там, какво ме чака –
потеглям със прощален вик.
И пред раздялата голяма –
дърво на двора посадих.
Полях заровената яма -
прошепнах и прощален стих.
Самотно брачното ми ложе,
ще скъса вечният хомот.
Дали ще ме дочакат, Боже,
децата в краткия живот?
Но щом във моя свят се върна,
със радост в милата Итака,децата няма да прегърна.
... Дървото само ще ме чака.
* * *
С крила разсичат враните небето.
И въздухът край тях свисти.
В дъждовен плач окъпа се полето.
... Светът във капчица сълза блести.
© Мимо Николов All rights reserved.
