Dec 9, 2008, 2:57 PM
Дърво
ДЪРВО
Ще тръгна утре от Итака –
поставям миналото в плик.
Не зная там, какво ме чака –
потеглям със прощален вик.
И пред раздялата голяма –
дърво на двора посадих.
Полях заровената яма -
прошепнах и прощален стих.
Самотно брачното ми ложе,
ще скъса вечният хомот.
Дали ще ме дочакат, Боже,
децата в краткия живот?
децата няма да прегърна.
... Дървото само ще ме чака.
* * *
С крила разсичат враните небето.
И въздухът край тях свисти.
В дъждовен плач окъпа се полето.
... Светът във капчица сълза блести.
Ще тръгна утре от Итака –
поставям миналото в плик.
Не зная там, какво ме чака –
потеглям със прощален вик.
И пред раздялата голяма –
дърво на двора посадих.
Полях заровената яма -
прошепнах и прощален стих.
Самотно брачното ми ложе,
ще скъса вечният хомот.
Дали ще ме дочакат, Боже,
децата в краткия живот?
Но щом във моя свят се върна,
със радост в милата Итака,децата няма да прегърна.
... Дървото само ще ме чака.
* * *
С крила разсичат враните небето.
И въздухът край тях свисти.
В дъждовен плач окъпа се полето.
... Светът във капчица сълза блести.
© Мимо Николов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Пишеш от душа ! Усеща се добрият човек в теб !
-
Много харесах!
Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
