divkozel (Красимир Йорданов)
65 22
2 мая 2008 г., 10:35

Дърворезбарят 

  Поэзия » Философская
789 0 16
Дървото, казват, имало душа.
И аз привикнах да общувам с нея.
Длетото и резците са неща
скимтящи. Ала могат и да пеят,
докато раждат образ на жена,
забивайки зъбите си дълбоко…
Разбрах утехата да си баща
на някой, па макар да е Пинокио.
И ако някога останеш сам,
купи си дървен струг и инструменти.
Ела при мен. Пътечка ще ти дам -
как да вградиш душата в нещо вечно.

© Красимир Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??