divkozel (Красимир Йорданов)
65 22
May 2, 2008, 10:35 AM

Дърворезбарят 

  Poetry » Phylosophy
852 0 16
Дървото, казват, имало душа.
И аз привикнах да общувам с нея.
Длетото и резците са неща
скимтящи. Ала могат и да пеят,
докато раждат образ на жена,
забивайки зъбите си дълбоко…
Разбрах утехата да си баща
на някой, па макар да е Пинокио.
И ако някога останеш сам,
купи си дървен струг и инструменти.
Ела при мен. Пътечка ще ти дам -
как да вградиш душата в нещо вечно.

© Красимир Йорданов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??