26 авг. 2020 г., 11:33

Дързост

767 8 10

С тревогата записахме реми

и стиснахме ръце след честна битка.

Пороят стихна, кротна се, ръми.

Празнувам само с вярната агитка

 

кресливи врани в парка и мълча.

Не е за първи път. Ще оцелея.

От себе си ще се отдалеча,

прободеният глас ще преболее.

 

Реваншът ни зове, ще се простим

с илюзиите, тътнещи в мечтите.

Клакьорското позьорство ще спестим

и дързост ще предотврати щетите.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светличка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радва ме интереса ти, Ники! Вдъхновен септември!
  • Чудесен стих!
    Поздрави, Светулке!
  • Неслучайно казват, че споделената болка е половин болка, а споделената радост двойна радост. Настроението и съпричастието, което привнесохте, ми е много ценно.
  • Да,животът е една игра, истински мач!
    И за да продължим напред-трябва да преглътнем временните загуби и постигнем победи, да се реваншираме, въпреки болката от незараслите рани...
    Поздравления, Светулка!🌹
  • Усетихме го! Със стихотворението 🌷

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...