С тревогата записахме реми
и стиснахме ръце след честна битка.
Пороят стихна, кротна се, ръми.
Празнувам само с вярната агитка
кресливи врани в парка и мълча.
Не е за първи път. Ще оцелея.
От себе си ще се отдалеча,
прободеният глас ще преболее.
Реваншът ни зове, ще се простим
с илюзиите, тътнещи в мечтите.
Клакьорското позьорство ще спестим
и дързост ще предотврати щетите.