26.08.2020 г., 11:33

Дързост

760 8 10

С тревогата записахме реми

и стиснахме ръце след честна битка.

Пороят стихна, кротна се, ръми.

Празнувам само с вярната агитка

 

кресливи врани в парка и мълча.

Не е за първи път. Ще оцелея.

От себе си ще се отдалеча,

прободеният глас ще преболее.

 

Реваншът ни зове, ще се простим

с илюзиите, тътнещи в мечтите.

Клакьорското позьорство ще спестим

и дързост ще предотврати щетите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радва ме интереса ти, Ники! Вдъхновен септември!
  • Чудесен стих!
    Поздрави, Светулке!
  • Неслучайно казват, че споделената болка е половин болка, а споделената радост двойна радост. Настроението и съпричастието, което привнесохте, ми е много ценно.
  • Да,животът е една игра, истински мач!
    И за да продължим напред-трябва да преглътнем временните загуби и постигнем победи, да се реваншираме, въпреки болката от незараслите рани...
    Поздравления, Светулка!🌹
  • Усетихме го! Със стихотворението 🌷

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....