15 дек. 2016 г., 10:45

Дъщеря на мрака

484 0 2

Искам пак да се изгубя.
Където не знам коя съм аз.
Където винаги съм другата.
Където подминавам те безгласно.

 

Искам да бъда онова,
което безцелно прекосява
всички ураганни небеса.
Но да умре все не успява.

 

Искам да бъда пак онази,
която другите не виждат
и себе си не може да опази,
от залези, безжалостно прииждащи.

 

Искам да ви бъда непонятна.
Да скитам по разрушени брегове.
Не искам дом и щастие безплатно,
а да се върна в мойте, мрачни светове.

 

 

14.12.2016г.
гр. Сопот

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...