15 дек. 2016 г., 10:45

Дъщеря на мрака

488 0 2

Искам пак да се изгубя.
Където не знам коя съм аз.
Където винаги съм другата.
Където подминавам те безгласно.

 

Искам да бъда онова,
което безцелно прекосява
всички ураганни небеса.
Но да умре все не успява.

 

Искам да бъда пак онази,
която другите не виждат
и себе си не може да опази,
от залези, безжалостно прииждащи.

 

Искам да ви бъда непонятна.
Да скитам по разрушени брегове.
Не искам дом и щастие безплатно,
а да се върна в мойте, мрачни светове.

 

 

14.12.2016г.
гр. Сопот

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...