15 дек. 2016 г., 10:45

Дъщеря на мрака

487 0 2

Искам пак да се изгубя.
Където не знам коя съм аз.
Където винаги съм другата.
Където подминавам те безгласно.

 

Искам да бъда онова,
което безцелно прекосява
всички ураганни небеса.
Но да умре все не успява.

 

Искам да бъда пак онази,
която другите не виждат
и себе си не може да опази,
от залези, безжалостно прииждащи.

 

Искам да ви бъда непонятна.
Да скитам по разрушени брегове.
Не искам дом и щастие безплатно,
а да се върна в мойте, мрачни светове.

 

 

14.12.2016г.
гр. Сопот

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...