12 мар. 2009 г., 07:51

Дъщеря на смъртта

1.1K 1 8

Дъщеря на смъртта

В любовта не можеш да влезеш
и не можеш да и затвориш вратата,
от любовта не можеш да излезеш,
че неразделна част е от душата.

Любовта не можеш да излъжеш
с материални блага
и не можеш да я пропъдиш
с груби слова.

Любовта на разума е господарка,
на логиката - мащеха е тя,
на лудостта е вярна другарка,
дъщеря е на смъртта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алекс учо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ХАхах БРАВУСТ!!!

    Това е най-вярното нещо, което съм чувал за любовта.

    Поклон пред паметта й!
  • хубаво казано...и си толкова прав...
  • Боже,колко си възторжен...!Безлюбовните са мъртви,ама не знаят!
    Уч!
  • Любовта е живот! След живота идва смъртта! Нов живот - отново любов! Това е един неписан природен закон! Всеки преминава през него! Поздрав!
  • Моята представа за лювовта е по-друга:
    .................
    Любовта е чувство
    на велик възход,
    всичко най-красиво
    да направи може
    и у всичко живо
    тя твори живот.
    Чрез това изкуство
    свят светува, Боже!

    По-скоро е сестра (или майка!) на живота, от колкото на смъртта.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...