Patrizzia (Надежда Ангелова)
2064 18168
29 авг. 2020 г., 17:19  

Дъските - бол, а само два пирона 

  Поэзия » Другая
782 10 18

Очите ми примигват - късогледи
и ми харесва повече света.
Все още виждам рози, слънчогледи.
Не виждам алчността ви и калта.

 

И паметта ми винаги избира,
кого да помни,за кого тъжи
и непознат, да седнем на по бира,  
тъй - без да си продаваме лъжи.

 

Май малко неусетно остарявам,
и в шепа сбирам ронещи се дни.
Платих ги,всъщност много се надявам
и своите, и чуждите вини.

 

Сред рицари, бохеми и палачи,
бях мъничко, зелено зрънце грах.
Жената в мене помни как се плаче,
момичето - захласва се от смях.

 

Мислете си : Побъркана матрона!
Живее само с обич и мечти.
Дъските - бол, а само два пирона.
Дали сте прави? Може би. Почти.      

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??