Дъските - бол, а само два пирона
Очите ми примигват - късогледи
и ми харесва повече света.
Все още виждам рози, слънчогледи.
Не виждам алчността ви и калта.
И паметта ми винаги избира,
кого да помни,за кого тъжи
и непознат, да седнем на по бира,
тъй - без да си продаваме лъжи.
Май малко неусетно остарявам,
и в шепа сбирам ронещи се дни.
Платих ги,всъщност много се надявам
и своите, и чуждите вини.
Сред рицари, бохеми и палачи,
бях мъничко, зелено зрънце грах.
Жената в мене помни как се плаче,
момичето - захласва се от смях.
Мислете си : Побъркана матрона!
Живее само с обич и мечти.
Дъските - бол, а само два пирона.
Дали сте прави? Може би. Почти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
