4 янв. 2008 г., 09:43

Е?

Поэзия

944 0 11

Снагата ми - студена като зима...
Душата ми - камина е бумтяща...
Не зная още колко ще ме има
и колко белоогнено ви плаша,

но мога да вървя по хоризонта
с разперени мечти за равновесие...
и да търкалям по небето огън,
а от звездите месечина да омеся...

Мога да преглъщам лошотията,
а от доброто да наливам в кана...
Повръщам махмурлийски немотията...
Приятелската болка ми е рана...

Господ мога даже да осъдя,
че църквите превърна във дюкяни...
Разсърди ли ми се, ще Го изпъдя...
Но Той е мъдър. Знам, че ще остане...

Замаха ми словесен, не кълнете.
Душата ври като магично биле...
От мойта плът не ще поникне цвете,
но чувствата ми пърхат лекокрили...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Napolitano (Валентин Желязков)

Аз съм......................ТИХО!!!!!!!

2008-01-08T14:57:14+02:00
аннавлад (Анна Дюлгерова)

Нямам думи!

2008-01-08T14:53:57+02:00
NINYA (Марияна Георгиева)

Сигурна съм,че го МОЖЕШ,Вальо)И би го сторил без колебание,ако се наложи!Поздравления за смелия стих!

2008-01-07T18:23:42+02:00
valshebnica (Боряна Събева)

Е..прекрасно си въплътил душата си в този стих, Вальо! Поздравления!!!

2008-01-06T22:48:36+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Поздравления, Вальо!!!

2008-01-04T11:13:52+02:00