4.01.2008 г., 9:43 ч.

Е? 

  Поезия
794 0 11
Снагата ми - студена като зима...
Душата ми - камина е бумтяща...
Не зная още колко ще ме има
и колко белоогнено ви плаша,

но мога да вървя по хоризонта
с разперени мечти за равновесие...
и да търкалям по небето огън,
а от звездите месечина да омеся...

Мога да преглъщам лошотията,
а от доброто да наливам в кана...
Повръщам махмурлийски немотията...
Приятелската болка ми е рана...

Господ мога даже да осъдя,
че църквите превърна във дюкяни...
Разсърди ли ми се, ще Го изпъдя...
Но Той е мъдър. Знам, че ще остане...

Замаха ми словесен, не кълнете.
Душата ври като магично биле...
От мойта плът не ще поникне цвете,
но чувствата ми пърхат лекокрили...

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??