4.01.2008 г., 9:43

Е?

Поезия

937 0 11

Снагата ми - студена като зима...
Душата ми - камина е бумтяща...
Не зная още колко ще ме има
и колко белоогнено ви плаша,

но мога да вървя по хоризонта
с разперени мечти за равновесие...
и да търкалям по небето огън,
а от звездите месечина да омеся...

Мога да преглъщам лошотията,
а от доброто да наливам в кана...
Повръщам махмурлийски немотията...
Приятелската болка ми е рана...

Господ мога даже да осъдя,
че църквите превърна във дюкяни...
Разсърди ли ми се, ще Го изпъдя...
Но Той е мъдър. Знам, че ще остане...

Замаха ми словесен, не кълнете.
Душата ври като магично биле...
От мойта плът не ще поникне цвете,
но чувствата ми пърхат лекокрили...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Napolitano (Валентин Желязков)

Аз съм......................ТИХО!!!!!!!

2008-01-08T14:57:14+02:00
аннавлад (Анна Дюлгерова)

Нямам думи!

2008-01-08T14:53:57+02:00
NINYA (Марияна Георгиева)

Сигурна съм,че го МОЖЕШ,Вальо)И би го сторил без колебание,ако се наложи!Поздравления за смелия стих!

2008-01-07T18:23:42+02:00
valshebnica (Боряна Събева)

Е..прекрасно си въплътил душата си в този стих, Вальо! Поздравления!!!

2008-01-06T22:48:36+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Поздравления, Вальо!!!

2008-01-04T11:13:52+02:00