14 мая 2019 г., 19:27

Е, май ще ми хареса старостта!

1.4K 20 29

Нагледах се на лъскави витрини,

на хора със изкуствени лица,

от ден до пладне нещо да отмине!

Преситих се от лукса на света!

 

Ще каже някой: Ти си невъзможна!

Живей сега, и тук, и за мига!

Във днешно време всичко е възможно –

и кой ти гледа хорските лица!

 

Обаче аз, навярно остарявам,

мечтая все за простички неща,

тъй често тишината съзерцавам!

Е, май ще ми хареса старостта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Венцислава, за малко да пропусна твоят коментар! Благодаря ти!
    Скъпа Люси, радвам се да те видя и ти благодаря, че си се отбила при мен!
  • Хубяв стих, мила Руми. А простичките неща може да ги харесва човек и докато е млад, но вече помъдрял.
  • Наистина светът става все по-изкуствен и все по-малко от хората ценят простичките неща. Хубав и точен стих! Поздрав!
  • Мария, по някаква случайност съм пропуснала този прекрасен твой коментар и те моля за извинение! Благодаря ти, че винаги си толкова прекрасна! Аз също те прегръщам с най-топлите приятелски чувства!
  • Вярвам ти, защото чувствам по искрения ти спонтанен стих, че това не е поза, Руми. Истинският живот е наистина в простичките неща и в тишината, която със спокойствието си приподрежда нашата ценностна система. Казвам ти го от позицията на човек, който вече е усетил силата на тази истина.
    Прегръщам те силно!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...