rumbic (Руми)
102 330

May 14, 2019, 7:27 PM

Е, май ще ми хареса старостта!

Poetry

1.4K 20 29

Нагледах се на лъскави витрини,

на хора със изкуствени лица,

от ден до пладне нещо да отмине!

Преситих се от лукса на света!

Ще каже някой: Ти си невъзможна!

Живей сега, и тук, и за мига!

Във днешно време всичко е възможно –

и кой ти гледа хорските лица!

Обаче аз, навярно остарявам,

мечтая все за простички неща,

тъй често тишината съзерцавам!

Е, май ще ми хареса старостта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

rumbic (Руми)

Венцислава, за малко да пропусна твоят коментар! Благодаря ти!
Скъпа Люси, радвам се да те видя и ти благодаря, че си се отбила при мен!

2019-07-08T07:22:42+03:00
ЛюсиЦ (Люси Петкова)

Хубяв стих, мила Руми. А простичките неща може да ги харесва човек и докато е млад, но вече помъдрял.

2019-07-07T20:37:22+03:00
VenY (Венцислава Симеонова)

Наистина светът става все по-изкуствен и все по-малко от хората ценят простичките неща. Хубав и точен стих! Поздрав!

2019-06-26T14:31:30+03:00
rumbic (Руми)

Мария, по някаква случайност съм пропуснала този прекрасен твой коментар и те моля за извинение! Благодаря ти, че винаги си толкова прекрасна! Аз също те прегръщам с най-топлите приятелски чувства!

2019-05-31T13:03:46+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Вярвам ти, защото чувствам по искрения ти спонтанен стих, че това не е поза, Руми. Истинският живот е наистина в простичките неща и в тишината, която със спокойствието си приподрежда нашата ценностна система. Казвам ти го от позицията на човек, който вече е усетил силата на тази истина.
Прегръщам те силно!

2019-05-25T17:19:27+03:00

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0