rumbic (Руми)
102 330

14 may 2019, 19:27

Е, май ще ми хареса старостта!

Poesía

1.4K 20 29

Нагледах се на лъскави витрини,

на хора със изкуствени лица,

от ден до пладне нещо да отмине!

Преситих се от лукса на света!

Ще каже някой: Ти си невъзможна!

Живей сега, и тук, и за мига!

Във днешно време всичко е възможно –

и кой ти гледа хорските лица!

Обаче аз, навярно остарявам,

мечтая все за простички неща,

тъй често тишината съзерцавам!

Е, май ще ми хареса старостта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

rumbic (Руми)

Венцислава, за малко да пропусна твоят коментар! Благодаря ти!
Скъпа Люси, радвам се да те видя и ти благодаря, че си се отбила при мен!

2019-07-08T07:22:42+03:00
ЛюсиЦ (Люси Петкова)

Хубяв стих, мила Руми. А простичките неща може да ги харесва човек и докато е млад, но вече помъдрял.

2019-07-07T20:37:22+03:00
VenY (Венцислава Симеонова)

Наистина светът става все по-изкуствен и все по-малко от хората ценят простичките неща. Хубав и точен стих! Поздрав!

2019-06-26T14:31:30+03:00
rumbic (Руми)

Мария, по някаква случайност съм пропуснала този прекрасен твой коментар и те моля за извинение! Благодаря ти, че винаги си толкова прекрасна! Аз също те прегръщам с най-топлите приятелски чувства!

2019-05-31T13:03:46+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Вярвам ти, защото чувствам по искрения ти спонтанен стих, че това не е поза, Руми. Истинският живот е наистина в простичките неща и в тишината, която със спокойствието си приподрежда нашата ценностна система. Казвам ти го от позицията на човек, който вече е усетил силата на тази истина.
Прегръщам те силно!

2019-05-25T17:19:27+03:00

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0