14 may 2019, 19:27

Е, май ще ми хареса старостта!

  Poesía
1.4K 20 29

Нагледах се на лъскави витрини,

на хора със изкуствени лица,

от ден до пладне нещо да отмине!

Преситих се от лукса на света!

 

Ще каже някой: Ти си невъзможна!

Живей сега, и тук, и за мига!

Във днешно време всичко е възможно –

и кой ти гледа хорските лица!

 

Обаче аз, навярно остарявам,

мечтая все за простички неща,

тъй често тишината съзерцавам!

Е, май ще ми хареса старостта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Венцислава, за малко да пропусна твоят коментар! Благодаря ти!
    Скъпа Люси, радвам се да те видя и ти благодаря, че си се отбила при мен!
  • Хубяв стих, мила Руми. А простичките неща може да ги харесва човек и докато е млад, но вече помъдрял.
  • Наистина светът става все по-изкуствен и все по-малко от хората ценят простичките неща. Хубав и точен стих! Поздрав!
  • Мария, по някаква случайност съм пропуснала този прекрасен твой коментар и те моля за извинение! Благодаря ти, че винаги си толкова прекрасна! Аз също те прегръщам с най-топлите приятелски чувства!
  • Вярвам ти, защото чувствам по искрения ти спонтанен стих, че това не е поза, Руми. Истинският живот е наистина в простичките неща и в тишината, която със спокойствието си приподрежда нашата ценностна система. Казвам ти го от позицията на човек, който вече е усетил силата на тази истина.
    Прегръщам те силно!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...