E, някой ден....
Е, някой ден сърцето ми ще спре...
Но този ден едва ли ще го зная!
А дотогава – зле или добре,
все пак живял съм и ще чакам края...
Е, някой ден и мен ще ме забравят.
Защото тъй животът си тече.
Но днес какво ли мога да направя,
когато още чувствам се момче...?
Е, някой ден отново ще поискам
да върна от предишните си дни...
Но не и днес – и при това съм искрен.
Ще мисля за това на старини...
Е, някой ден отгоре ще погледна
на този свят, но без да съжалявам!
От красотата вземах до последно!
И с нея тук децата ми остават...
1/11.2010
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Ванчев Все права защищены
