finaltouch (Георги Ванчев) finaltouch (Георги Ванчев)
8 291
Nov 9, 2010, 12:59 PM

E, някой ден....

946 0 11

 

Е, някой ден сърцето ми ще спре...

Но този ден едва ли ще го зная!

А дотогава – зле или добре,

все пак живял съм и ще чакам края...

 

Е, някой ден и мен ще ме забравят.

Защото тъй животът си тече.

Но днес какво ли мога да направя,

когато още чувствам се момче...?

 

Е, някой ден отново ще поискам

да върна от предишните си дни...

Но не и днес – и при това съм искрен.

Ще мисля за това на старини...

 

Е, някой ден отгоре ще погледна

на този свят, но без да съжалявам!

От красотата вземах до последно!

И с нея тук децата ми остават...

 

1/11.2010

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0