24 янв. 2007 г., 16:13

******

1K 0 1

Студена нощ!

А на леглото – купища разхвърляни писма.

В главата ми кънтят хиляди неща и твойте слова:

“Обичам те, не си сама!”

Но, защо ли тези думи са лъжа?

Искам да ти вярвам, но не мога!

 

<?xml:namespace prefix = v ns = "urn:schemas-microsoft-com:vml" /><?xml:namespace prefix = w ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:word" />Отварям първото писмо…

Кристални сълзи потичат от очите,

Щом прочетох: “За моето момиче.”

Искра проблесна и изгасна измежду надеждите.

Във следващите думи, досега прочитани с любов,

Сега чета и откривам само тъжен зов.

 

Ти разби моето сърце

и любовта във мен уби.

Не искам нищо повече от теб,

Просто ми върни горчивите сълзи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много тъжен финал,както и самият стих...!Поздрави!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....