24.01.2007 г., 16:13

******

1K 0 1

Студена нощ!

А на леглото – купища разхвърляни писма.

В главата ми кънтят хиляди неща и твойте слова:

“Обичам те, не си сама!”

Но, защо ли тези думи са лъжа?

Искам да ти вярвам, но не мога!

 

<?xml:namespace prefix = v ns = "urn:schemas-microsoft-com:vml" /><?xml:namespace prefix = w ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:word" />Отварям първото писмо…

Кристални сълзи потичат от очите,

Щом прочетох: “За моето момиче.”

Искра проблесна и изгасна измежду надеждите.

Във следващите думи, досега прочитани с любов,

Сега чета и откривам само тъжен зов.

 

Ти разби моето сърце

и любовта във мен уби.

Не искам нищо повече от теб,

Просто ми върни горчивите сълзи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много тъжен финал,както и самият стих...!Поздрави!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...