Студена нощ!
А на леглото – купища разхвърляни писма.
В главата ми кънтят хиляди неща и твойте слова:
“Обичам те, не си сама!”
Но, защо ли тези думи са лъжа?
Искам да ти вярвам, но не мога!
<?xml:namespace prefix = v ns = "urn:schemas-microsoft-com:vml" /><?xml:namespace prefix = w ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:word" />Отварям първото писмо…
Кристални сълзи потичат от очите,
Щом прочетох: “За моето момиче.”
Искра проблесна и изгасна измежду надеждите.
Във следващите думи, досега прочитани с любов,
Сега чета и откривам само тъжен зов.
Ти разби моето сърце
и любовта във мен уби.
Не искам нищо повече от теб,
Просто ми върни горчивите сълзи.
© Яна All rights reserved.