***
И свикнах ей така… Да те обичам…
и с обич във душата ще вървя,
с несресаните мисли на момиче,
със вяра и любов... и със душа.
Научих се! И мога да обичам.
И само небесата ще ме спрат,
Обичам да обичам… и обичам…,
и всъщност съм в най – дългия си път.
А казват, любовта, че наранява,
„Любов ли е, да знаеш, че боли.”
И чувстваме там болката… отляво,
убивайки на нашите души.
Наистина боли…
От самотата,
от липсата на обич, от страха,
от болката, от вярата която
облича ни в най – трудната съдба.
От обич не боли! Страхът изчезва..
И аз обичам теб във всяка рима.
От рима не боли! И от надежда,
че просто съм щастлива…
Че те има…
Силвена Гоман
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвена Гоман Все права защищены
